Личността и цялото Личността на човека е една прекрасна

Личността и цялото

Личността на индивида е една прелестна хубава дреха, само че самун не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, само че гладен ще умреш. Това е то човешката персона. Казвам: тя е потребна за дреха извън. Дрехата би трябвало да стане като едно средство единствено за външна обвивка на душата, с цел да пристигна Словото от вътрешната страна. В думата „ аз “ се крие всичкото злощастие на хората, тъй като в света единствено Един има, Който може да каже така. На британски се споделя: „ I am who I аm “ („ Аз съм, Който съм. “) Ти казваш: „ Аз съм “. Но кой си ти? Всеки, който ми каже „ аз съм “, аз разбирам - ти си оня, който умираш. Друг споделя: „ Аз съм “. Да, ти си оня, който не разбираш нещата. Ти си оня, който на всяка стъпка можеш да се скараш с някого, да имаш искания за една педя земя, за някоя къща подготвен си да направиш спор. Че в какво вярваш тогава? Всички хора са извънредно индивидуализирани, всеки мисли за себе си по какъв начин да прекара живота си. Ние сме в един век, дето мъчително ще се намерят двама души да живеят дружно по приятелски, да имат една торбичка. Докато хората се карат и спорят, това демонстрира, че те водят извънредно самостоятелен живот. В индивидуализма всеки търси своето право. Причината за разногласието и недоразуменията сред хората е недоимъкът. Всички спорят все за дребни работи. 

Докато човек се отделя от цялото, той е стеснен. Всичкото заплитане на живота е, че ние сме се отделили от цялото, че ние сме се отделили от земята, отделили сме се от въздуха, светлината, от всичко сме се отделили - индивидуализирали сме се. Търсим един живот, съгласно нашите понятия, разследване на това на всяка стъпка усещаме ограничавания. То е настоящето наше разбиране. На всяка стъпка имаме ограничавания. Казваме, че това би трябвало, това би трябвало, какво не вършим да осигуряваме живота си! При това животът остава неосигурен. Кой е обезпечил живота си до момента? Искаш да живееш, до какъв брой години можеш да живееш? Ако туриш всичкото познание, едвам можеш да живееш до 120 години, а някой път и по-рано заминеш. Като турите всичките старания, колцина от вас сте здрави? Питам: къде се крие грешката? Грешката се крие в една вътрешна неестественост. Когато вие счупите едно шише, всяка част от него, която по-рано е била безвредна, става към този момент рискова. Хората, които не мислят добре, аз ги смятам за счупени шишета, елементи от едно цяло, което се е разрушило като една комета. 

Мнозина споделят, че светът е неприятен. Не имам вяра в това. Повече имам вяра, че хората са неприятни, а добрината и лошавината на света се дефинира от тях. Светът е толкоз неприятен, колкото и хората. Като говорите за света, разбирайте своя персонален свят, само че не света, основан от Бога. Ако ти не си ситуиран, не мисли, че всички хора не са ситуирани. Понеже вие всички желаете идеално да обичате, какво разбирате под думата „ идеално “? Идеално в дадения случай, то е допустимо единствено за цялото човечество, в дадения миг идеалното е постижимо единствено за целокупното човечество. Идеалното обаче не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек. Там е вашата простъпка, че вие мислите, че сте положителни и вие мислите, че сте неприятни. Злото е нещо групово, и положителното е нещо групово. То е качество единствено на цялото. Само цялото може да прави положително и зло. Злото за цялото не е закононарушение. За индивида е закононарушение. Злото в света всеки път произтича от обстоятелството, когато човек стартира да живее за себе си. Това е основало злото в света. Питам: в случай че кракът живее за себе си, в случай че коляното живее единствено за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракът, коляното, ръцете живеят за цялото и след това живеят за себе си. Когато се споделя, че би трябвало да живеем за Бога, това е концепцията — Той е цялото в света, от което зависи нашето благополучие. Ти не можеш да бъдеш благополучен, в случай че тая концепция за Бога е вън от тебе, в случай че в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще приличаш на един изсъхнал клон, тогава ще схванеш, че познание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува единствено твоята персона. Ще се гледаш в огледалото за облеклата, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин Ходжа, който споделя: „ Като почине жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира “. По отношение на целокупния живот човек съставлява дребна лозена пръчица. Докато пребъдва на великия организъм, той ще има мир в себе си, от нищо няма да се безпокои. Когато споделяме, че човек не би трябвало да се безпокои, ние подразбираме, че той е клон или пръчка в някоя лоза. Щом е по този начин, той няма за какво да се безпокои, какво ще стане с него. Каквото стане с лозата, това ще стане и с пръчките. 

В света има два типа свободни хора: едните имат свободата на коловете, а другите - свободата на растенията. Колът е свободен, той няма никакви премеждия, само че в същото време той изгнива, в него няма никакъв живот, никакво поникване. Някой споделя: „ Не може ли без премеждия в този живот? “ И без премеждия може, само че тогава човек би трябвало да бъде в ситуацията на прът. Обаче животът на растенията е умишлен - в тях има премеждия, само че има и поникване. Всичките хора съставляват един групов организъм, както едно дърво. И всеки един от вас би трябвало да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е огромен, а различен - дребен. И хората зависят един от различен, тъй като са елементи на еднакъв галактически организъм. Всеки човек е значим за тебе, тъй като Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе. Големите клони са значими за дребните и назад, тъй като Божието благословение, което е от горната страна, се предава на огромните клони посредством дребните, а Божието благословение което иде изпод, се предава от огромните на дребните. 

Някога човек е щастлив. Защо? Защото всички тия същества са дали единодушието си за осъществяване на някоя работа, и ти започваш да вършиш тази работа. На земята се демонстрира действителното. Не се заблуждавайте да казвате: „ Аз съм майка “. Зад тебе седи прародител ти. Зад всичките способности, които имате, седят други. Не мисли, че ти си стопанин, че ти си ги основал. Зад дядо ти седи прародител ти. Ние сме проводници. Ние се самозаблуждаваме. Казвате:,Аз съм талантлив човек “. „ И сътвори Бог индивида по облик и сходство Свое. “ Зад твоя облик, който имаш, седи Господ, който те е основал. Като скъсаш връзката с Него, ти си към този момент една жаба, която кряка. Като държиш връзка с Него, ти си талантлив. Оплаквате се, всички желаете да оправите света. Света хора та не могат да го оправят. Никой не го е оправил и няма да го оправи. Всичките хора би трябвало да се сдружат, да знаят, че зад тях седи една жива мощ - Онзи, Който ги е основал. Нашата работа се заключава в обединяването. Днес всички хора би трябвало да се обединят, да работят в единение. 

Днес всеки човек мисли единствено за себе си. Всяка майка се моли единствено за своя наследник. Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и насочат една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си по какъв начин да стане чист, свят, академик. След всичко това хората се запитват, за какво светът не може да се оправи. Светът може да се оправи единствено тогава, когато всички хора се обединят. При това състояние всеки човек би трябвало да мисли освен за себе си, само че и за своите ближни. Това, което е богатство за него, да бъде богатство и за ближните му. Аз не съм за персоналния живот или за персоналното богатство. За мене поправянето на един човек е коригиране на цялото човечество, и покваряването на един човек е развращаване на цялото човечество. Такъв е правилото. Принципът на цялото е принцип на единичното, и противоположното. Защото всеки човек е орган на цялото човечество. Нали вие знаете, в случай че заболее един от вашите органи, ще ви боли целият организъм. Целият организъм ще страда, до момента в който той оздравее. Всички детайли от външния свят, от външната природа са свързани с вашето тяло и с вашия разум, в резултат на което всички промени, които стават с вас, неразположенията на вашия дух зависят от измененията в природата. 

Ти не можеш да бъдеш благополучен, в случай че цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, в случай че цялото не е крепко. Ти не можеш да бъдеш интелигентен, в случай че цялото не е мъдро. Ти не можеш да бъдеш богат, в случай че цялото не е богато. Следователно всичко зависи от цялото. И тогава, в случай че има някакво нарушаване на този закон, ти ще прегледаш какви са връзките ти към цялото и в случай че намериш: някаква простъпка, да я изправиш. Като изучаваш цялото, ти ще намериш пътищата, по които може да се устрои твоя персонален живот. Съвременните култури минават през едно много огромно тестване. Съвременните нации, колкото и да са културни, още не могат да съзнаят, че богатството на обособените нации зависи от богатството на цялото човечество. Ако на цялото човечество не е добре, той се намира в ситуацията на обособения човек, който желае единствено неговите работи да вървят добре. Това е невероятно! Ние споделяме, че в света би трябвало да има единение сред всички нации и сред всички хора. Бог е на всички места. 

Човек в никакъв случай не може да бъде самичък. Немислимо е човек да бъде самичък в света! Това са единствено хипотези, догатки. Човек има хиляди кафези в себе си, хиляди стремежи, в резултат на което той в никакъв случай не може да бъде самичък. Че не може да бъде самичък, се вижда по това, че в известни случаи той е неудовлетворен. Значи, в случай че беше самичък, той трябваше да бъде удовлетворен. Щом не е удовлетворен, това демонстрира, че в него има различен някой, който е неудовлетворен. Отнасяйте се добре към вашия разум и към вашето сърце, и към всичко това, което Бог ви е дал. Ако вие със себе си не се отнасяте добре, по какъв начин ще се отнасяте с другите хора? Човек доколкото познава себе си, дотолкоз може да познае и другите хора. Помнете: в случай че човек е неудовлетворен от себе си, и хората няма да бъдат удовлетворени от него; в случай че е неудовлетворен от близък си, и хората няма да бъдат удовлетворени от него; в случай че е неудовлетворен от Бога, всички живи същества няма да бъдат удовлетворени от него. Такъв е законът. Следователно не можеш да бъдеш благополучен, в случай че си неудовлетворен от себе си. Значи първо би трябвало да се оправиш със себе си. Намери най-малко една добра линия в себе си и бъди удовлетворен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая линия да бъде отличителна - никой различен да я няма. Да обичаш себе си, това значи да обичаш Бога в себе си. Да служиш на себе си, това значи да работиш върху себе си, с цел да развиеш облика на Бога в себе си. Да обичаш себе си, значи да не допускаш неприятни мисли, усеща и действия. Да обичаш себе си, значи да не си пакостиш, да не си създаваш неприятни привички. Който не съблюдава тези правила, той не обича себе си.

Избрано от: „ Книга на живите “, Петър Дънов, изд. „ Астрала “, 2010 година
Снимки: petardanov.com